Пътят на тази мечта започна преди година, но идеята зрее в мен от тинейджърка. Не знам дали сте имали такива мечти… от една страна си казвате това е супер голяма мечта и няма шанс да стане, от друга страна сърцето Ви казва-мечтай!
Да Ви кажа честно тръгвайки по този път си нямах ни най-малка идея с какво се захващам и какво ме чака, трудностите бяха толкова много, че ако желанието ми не беше толкова силно, щях да съм се отказала 100 пъти до сега.
В последните години да имаш козметична марка се оказа въпрос на чест (хаха). Почти всички американски и австралийски влогърки и блогърки имат или колаборации или собствени линии и марки и като гледам това се превръща наистина в някакъв вид мода.
Винаги съм искала да избягам от клишето, но в случая не успях, защото копнежа ми надделя, пред това да остана различна, а и знаех, че моята козметика няма да има нищо общо с другите, защото аз не съм другите!
Знаех също, че искам да е натурална, да има продукт, който да я отличава от останалите, да не е тествана върху животни, опаковката да е изискана и семпла и да не използвам пластмаса, с риск цялата ми идея да излезе в пъти по-скъпо, реших, че след като имам принципи, трябва да ги следвам. Това са нещата, които знаех, обаче идея си нямах от къде ще намеря пари за всичко това и лаболатория, с която да създадем продуктите…
Как започна всичко..
Преди година се втурнах през глава в един проект, който нямаше никакъв успех и като казвам никакъв имам предвид катастрофа или по-скоро тогава си мислех така. Нали знаете онези периоди, когато каквото и да подхванеш не се получава, моят период беше дълъг и мъчителен и дори на всяка снимка в инстаграм да изглеждах усмихната и блестяща, вътрешно се усещах провалена. Та въпросния проект не се получи, но Господ ми изпрати нещо по-добро- връзката ми с Амрита (лабаолаторията, с която разработих продуктите за козметичната линия). Още по телефона стана ясно , че имаме едни и същи виждания и желания и беше само въпрос на време нещата да се получат. Да де, ама това време доста се проточи…
С тях се срещнахме през септември 2021г и имахме желание да пуснем кремовете през декември, уви не стана, после умувахме за февруари, но опаковките се бавеха, след това мислехме за март, но кутийките не бяха готови, след това дойде Великден, но концепцията не беше изчистена, след това май..и така дните се изтъркулиха до днес. Преминах през всичко за което се сетите..страх, безпаричие, срам, поверих нещата на накъдърни хора, прецакаха ни тук таме, изтървах всички срокове, но най-страшно стана, когато дойде обезверението..един съвет- не го допускайте!
Да загубиш вярата си е като да загубиш себе си, а от това никой не печели, най-малко Вие!
От този проект се научих на търпение , това е все едно да отглеждаш дете..разбрах, че ако нещата не се случват, то затова има причина. И най-вериояно сега няма да разберете защо се случва така и защо тряба да изчакате или примерно трябва да изгубите някакви пари или нещо друго, но ето тук идва вярата, която Ви казва ” Спокойно, всичко ще се нареди, по най-добрия за мен начин, просто вярвай”
И така…до последно нещата не се получаваха, дори фотографката, с която трябваше да снимам ми се обади предния ден да ми каже, че е с ковид и няма как да дойде..на мен ми се наложи да търся друг фотограф и така пускането на линията се забави с още половин месец…
След това пък се оказа, че повечето магазини искат тестери и това отново даде своето отражение за излизането на бял свят на козметиката..
Само хора, които са влагали всичките си пари в едно нещо ще ме разберат. Това да не знаеш дали и как ще се справиш си е страшничко..и ако става въпрос за месец, ще стиснеш зъби, но когато става съпрос за една година е…казвам Ви не е лесно..
..и все пак, ако ме попитате бих ли минала през всичко това отново?! отговорът ще е еднозначен-ДА!
Защото удовлетворението е огромно, когато хванеш готовата опаковка в ръце, същата тази опаковка, която си рисувал на лист А4 месеци наред, да не говорим , какво е чувството, когато някой ми звънне и ми каже “знаеш ли, крема ми пасна чудесно, или серума прави чудеса, а маската почиства перфектно”, удоволствието да гледаш продукта си на витрината на някое магазинче. Знам, че сигугно ще прозвучи нарцистично, но мога да се залепя на стъклото на някоя аптека, която продава продуктите ни и да я гледам с часове ( хаха)…
В заключение искам да Ви кажа дерзайте, мечтайте и не спирайте никога да вървите хванали вярата си под ръка, защото без значение, през какво ще преминете, когато достигнете целта си, чувството е неземно и окриляващо, а за това си струва човек да живее.
Мечтайте! Постигайте! Вярвайте!