Питали ли сте се някога ” Умира ли се от любов“?!
Рядко съм си задавала този въпрос, а ме е боляло толкова силно и толкова пъти, че вярвах
че съм успяла да претръпна.
Чудя се няма ли някаква бройка след която спира да боли?! Сърцето няма ли някакъв
лимит, след който казва СТИГА..
И как след толкова разочарования това моето сърце все още успява да се влюби все така
наивно, някак по детски, все едно скача от мост без бънджи…и точно когато си казвам
“вече си друга, по-мъдра, по-уравновесена, по-умна” точно тогава ме удря, ей така от
нищото и оставя след себе си сълзи, уроци, страдание..
Имах дни, в които лежах на пода..като парцал, случвало ли Ви се е?
Сама, с мокро лице забито в пода, без желание за нищо, без помисъл за храна, без
семейството ми до мен..сама, случвало ли Ви се е?
В тези дни разбрах, че този, който има какво да остави на света не умира от любов и този,
който иска да живее не се дава, защото живота е дар и трябва да сме глупаци да го
пропиляваме на пода!
И друго разбрах, запитах се 1000 пъти защо боли толкова, от какво боли толкова..и знаете
ли какво се оказа ?-рядко е от любов, по-често това е нараненото ни его, което е взело
толкова голямо място в нас, че даже успява да ни заблуди, че това е любов.
През този сълзлив и труден период, когато след като се уморих да плача и самосъжалявам
си дадох сметка и за още нещо- да обичаш е смисълът в живота и ако го погледна от тази страна, то излиза, че аз съм щастливка, а не страдащо момиче.
Дните минаваха различно..имаше от всичко..сълзите и самосъжалението обаче бяха най-много. Странно е как мозъка разбира идеално ситуацията, но сърцето страда…
..един ден надигайки се от леглото ми хрумна, че мога да успея да превърна слабостта си в
сила и да запомня този период като красив …и внезапно ме връхлетя идеята да нарисувам
тялото си. Исках да го бележа завинаги и не се сещах за по добър начин от изящна
татуировка. Представях си я да е точно каквато съм аз…нежна, женствена, силна,
обичаща… и я направих точно такава!
Избрах си цветето магнолия и в последствие разбрах, че символизира благородство,
любов към природата и красота, точно заради последното мъжете обичат да подаряват
магнолии на половинките си, смята се, че по този начин им дават висока оценка за тяхната
красота. На стъблото реших да напиша ЛЮБОВ, защото тя е всичко и без значение, колко
ме болеше сега, знаех, че това е просто период и утре пак ще искам да обичам!
П.С сега всеки ден когато погледна цветето върху тялото си се сещам за онзи период. Хем
си казвам браво беше силна, хем се смирявам и благодаря, но съм и горда с този период и
със сълзите които пролях и ако сега Ви се случва нещо подобно то помнете, че да умееш
да обичаш е превилегия дадена на малцина!
П.С и само още нещо..знайте, че ако е за Вас, ще дойде и ще премине през каквото
трябва, за да е с Вас и няма “ама”, “не мога” и “обаче”…